за Родопите и родопския диалект

— Бяха дошли от Цалапица десет-дванайсет души с биволски араби (коли), пълни с чували пшеница, за да мелят брашно на водениците на Гюмюшгердан. От памтивека беше се създал такъв обичай у подчаните, че на тия воденици никой не дохождаше с „празни ръки". Уема си е уем, ала от воденичаря зависи дали за цяла година ще му умеле хубаво брашно, или наполовина с трици. И затова на всяка араба ще има по един бъкъл десет оки домашно вино и печена или жива мисирка — бакшиш за воденичарите. Седнахме да пладнуваме всички заедно — то се знае — печена мисирка и  ... бъклиците с вино.

Със Самаржицка Миндалина и Пиндюва Стояна се бехме сбрали и седнали упреш нашана порта да удумваме кой отде мине. Пък едно небо са бе отворило, едно слънчице ни бе припекло, пък никой не миноваше, та дремяхме като кълвани кокошки. — Стига мари, стига сте спали! — окикери се първа Миндалина. — Мина ми през юм какво бе едно време на сой ден — Гергьовден, помните ли? Стемняваше са и гайдине на хорищено още бручеха, три ката хоро се виеше. По дваж пририпвах до дома да са пременям - ризите ми окапваха. Ама и дебели дрипи носехме! Конопени ризи — гърбовете ни остъргваха, вълненик, клашник, пояс, мендиль... На глъвъта тестемель, на ногите — вълнени журапе — самички си ги плетяхме, и цървуля. Благатки, дето имяха кундуря. Два реда сълзи съм плакала и три твара дърва докарах с мулену  от Присойкяна, та тятю да ги продаде и ми купи.

2011 ноември

Виж - Бай Ганьо крачи
със дисагите.
Алеко го е надарил
с безсмъртие.
Пита ни: защо се тъй
излагате
и храните тез маскари
и търтеи?
Кой да чуе. Всички
са улисани.
Един да трупа - друг да
пази хлебеца.
Сто лъжи. Едничка
гола истина.
И свещи във ръцете
на неверници.
Този кръст от времената
робските,
все тъй ли ще го влачим
през годините?

Речеш ли да се жениш, мене викай, мене питай. Каквото я съм изпатил в тая работа - и дяволът не знае Знаеш ме какъв съм. Река ли - в огъня стипам.

Опекохме работата и викам на либето:

Тая вечер ще речеш на майка си, че ще се зимаме.

Харно - вика, - щом си рекъл...И търчи към тях си. А я по нея рукам:

И да й речеш, че съм хубав!

Кáматна есен с шарен миндúль
и закýтлена с кôрпа áлена.
Пристúпа със сърма терлúци;
момá от пролéтька гáлена.

На Перелик бяли пáзухи.
Родопа- с момúнско гиздúло.
Баúрчек са пак разпýшва;
Арда е тьонка снáга извúла.

Предизборно вряме. Фáти и мраз.
По селáса ходят жухáн кандидáте.
Чи яце ли е блáга пýстаса влáст,
от години не мога край да му фáтя.

Телевúзорън гльôдам. Как са адôт.
Вядат са буднôж като кучета диви.
Минóт са избори- пак си крадóт
и пак си измúцат ризи кирливи.

Ох, сино! Навъртяха се осемдесет гудини. И какво не е бивало през тях? И хубаво, и тежко... Някога се пробуда нъщеска, че като се отворят тия очи - осъмнувам си все при онова време, дето няма да се върне!

На шестнайсе гудини тръгнах с момите на вода, на хоро, на игри. И дорде се огледам, дорде се порадвам - ме ожениха. Дадаха ме на един трийсетгодишен човек. Преди мене той бе женен два пъти. Едната му жена бе умряла, другата си живееше при него, ама нямаха деца. Та взема мене - белким му родя аз.

В миналото преброяването на населението в родоп­ските села се извършваше главно от учителите. Това не беше лека работа, тъй като хората трудно даваха точни данни за това, което се искаше от тях.

Баща ми беше учител в село Югово и се подготвяше за преброяването отдалече. Десетина дни преди това той обхождаше всички домове и предупреждаваше сто­паните да потърсят и извадят кръщелните свидетелства на всички членове от семейството. Рядко можеше да се намери човек, който да знае датите на раждане на де­цата си, пък и своите. Мъжете бяха горди, ако можеха да кажат кой набор са. За най-възрастните годината се определяше по това „помниш ли Русия" или „на колко години е бил (а), като е дошъл „дядо Иван" и пр.