за Родопите и родопския диалект

Дали я загечих или времесо борзаше
дали я загечих или всичко бе сонь?
Отбобутя като приказка каквото на сворзваше,
и замолькна и спря  като празничен чан

Покрай рякана пак са нарядат тополине
побелели от порвиен сняг.
Я ни чекам за среща, я ни чекам но моля та
да са прильоскаш айс га ти по другиен бряг.

И тогав на кюприена ша  сме дваминаса,
ша си спомниме всичко отново за миг.
Ша са вдоручим с погледи скрити през плешкаса
и ша торним по потян, по потан сами...

Помните ли песента на Лили Иванова

"Ти пак се върна
защо идваш ти
нима при мен отново
за малко си дошъл.

Говориш ми нещо
с престорена жал-
млъкни
не искам да слушам лъжи.

Припев: Бу бу бу ..."

Ще се опитам да Ви я напиша на Родопски така както я знам аз, а Вие я допълнете.

За гайдата! се иска не само усталък, ами и мерак дамаш, да си го носиш, както викат, с тебе си, в пазухата. Да замръкваш и осъмваш с него. Гайдата още като я надуеш и туриш от лява страна до сърцето, трябва да и заприказва като жив човек и ти по това да разбереш, че „душата", дето си й пъхнал вътре, е твоята. Не усетиш ли я — от тебе няма да излезе гайдаджия. Е, може да излезе, ама не такъв, дето като засвири на „мохабет", да спреш да приказваш и очите да ти се навирят.

Питащ ме печелил ли съм от гайдата. Изкарвах по някой лев, ама от свирня къща се не храни. Помня три пъти гайдата да ми е носила кярове. Ала повече съм губил. Само колко гайди са ми намушквали с ножове! Сбъхтат се в дюкянян и хоп — гайдата им виновна. Друг път на хорището се вкепцат — пак гайдата. Гайданицата и бручилото на парчета са ставали.

Най-напред дракусът [*] се появи у леля Стойна, през пролетта. Ама цялата работа започна още през зимата. До нашата къща бе старата къща на дядо Марко Патков. Една нощ, трябва да беше по Ивановден, тя се запали и изгоря. Дядо Марко не беше в къщи. Тогава мъжете ходеха на пазар в Пловдив по два дена. В сряда сутрин отиват, там преспиват и в четвъртък се връщат. Та дядо Марко бе на пазар. Пък жена му в сряда вечерта останала до късничко да преде. Ама къщата бе стара. Горния кат пълнеха със сено и слама, а в долните стаици живееха хората. Тя си прела женицата, пък децата спели на дюшемето, наредени едно до друго. Газена лампа била поставена по-нависочко, близичко до тавана. И полека-лека дъските на тавана се нажегли. Стари дъски, годините си не знаят, сухи, бориневи, станали като кибрит. Напекли се силно и изведнъж пламнали. А на горния етаж - слама. И тя се фулнала. . .

Леля Марика, жената на дядо Марко, шукнала по стълбите с котел вода да гаси, ама гаси ли се слама. . . стара къща - пламнала цяла. Камбаната удари. Стана олелия. Вдигна се цяло село. Всеки търчи с бакър вода, с мокри черги, с брадви, мотики. Кой както може и разбира.

Гайдарлъкът в Родопа

От как в Родопа има люде
и овцине са чуят от далече
Има и адна мелодия гальовна
дену с нея са моркнова и сомва.
От височкана бърчинка ще я чуеш,
покрай овцине та ага са носи
и сърчинкана усеташ как са разшенева,
от със нея и агънце поблева...
И във бално и във драго
гайдицана свири та не спира.
Цал живот в Родопа йе имело
и на будно ага му е додело
рукне са гайдаджия от Родопа
и зафата хороно порв да тропа.
Още от авелско време
гайдицана свири та не спира
Я ви казвам людкове по диньоса
айсоя занаят нивга не умира.

Посвещава се на всички родопски гайдари, които са огласяли, огласят и продължават да огласят, и които тепърва ще огласят с гайдите си Орфеевата планина!
Да живей, колеги!

- Още не бях изправодила калека ти нах пазар. В Стенимех щеше да ходи муле да продава. Имахме едно лиху [*] муле, не се наближаше - риташе и хапеше, като да бе с вълкове живяло. Два деня го бяхме държали гладно, та дано загаретяса [*] и са покаже там кротко, доде са найде някво будалище да го купи. И таман бях откачила от веругата черния бакър с вряла вода да я сипя в малкото корито, дето месим, защото голямото го бях заборила на слънце, та се разцепи и нефела. А детето сгоропалено [*] ме чакаше да го попаря, че на главата му тоя ден бях хванала въшка и бях видела гниди, наредени на един косъм като синджир: Виках си, дано и даскалицата не го усети и го върне от училище, доде найда време и стана мукаят да го поопощя. Казала му бях и заръчала барем до десет пъти и да го хапе нещо нейде по главата или другаде, да се не чеше, защото пустата му даскалица види ли, че някво дете се чеше, хване го за ухото и си го напрати у дома му. „Върви си - вика - у вас, майка ти да та опощи - имаш въшки.” Ама нали е дете - от дума се не сята.

Да ви кажа ли сега защо младите сте слаби и кекави и само с доктори и лекарства се разправяте? Защото забравихте пеш как се върви, слънце ви не пече, вятър ви не подухва, дъжд ви не намокря. А ядене — от хубаво по-хубаво, все щарвалоци ядете, пък сили не разходвате, затова и кореми сте отпрали... Вижте ме мене! Седемдесет наброих, слаб ме гледате, ама съм здрав и жилав и от никаква работа не отбягвам. На вас и в работата се не давам!

Ти сега не ме гледай, че съм горски. Доде стигна до тия сърмени нагони, знаеш ли през колко джендема съм минал? И аргатлък съм правил, и с калайджилък съм се занимавал, по едно време бях решил и пъдарин да ставам, ала ми се виде хептен проста работа, та се отказах.

Сега ще ти разправя как опеках калайджилъка. То беше преди трийсет години.

Един ден баджанака Тодор рече:

- Оти да не станем и ние калайджие. От тоя занаят хората пари трупат.