Дали я загечих или времесо борзаше
дали я загечих или всичко бе сонь?
Отбобутя като приказка каквото на сворзваше,
и замолькна и спря като празничен чан
Покрай рякана пак са нарядат тополине
побелели от порвиен сняг.
Я ни чекам за среща, я ни чекам но моля та
да са прильоскаш айс га ти по другиен бряг.
И тогав на кюприена ша сме дваминаса,
ша си спомниме всичко отново за миг.
Ша са вдоручим с погледи скрити през плешкаса
и ша торним по потян, по потан сами...
- 4 коментара
- Прочетена 479 пъти.
Социално споделяне
4 коментара
-
20.07.10
публикуван от
Ангел Шеев - Шею
Току що се върнах от "Мечи чал" Толкова е красиво там!Но то къде не е красиво в нашата планина!
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
20.07.10
публикуван от
Ангел Шеев - Шею
Затруднявал съм много, много хора "да превеждат" от родопски диалект на книжовен език. Сега ти ми поставяш задача, която никак не ще да е лесна! Може и да опитам, но със сигурност няма да е лесно , а и в смислово отношение може леко да се размине...Това е защото родопската дума в определен контекст е просто уникална!
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
20.07.10
публикуван от
Ангел Шеев - Шею
Николина, моят творчески псевдоним е "Шею" Ти си го написала граматически правилно,но ако беше жив Стою Шишков и той щеше да ти направи забележка! Ха, ха, ха!
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
20.07.10
публикуван от
Николина Денева
Шеьо,напиши тези стихове на родопски,ако мислиш, че заслужават.
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
ЗАЩО НЕ СМЕ ЕДНИ И СЪЩИ
По улиците днес се разминаваме
и всяка стъпка точно сме отмерили.
Защо сега дори не се познаваме,
загубили предишното доверие.
Къде са неразделните приятели,
един до друг навсякъде до вчера.
Защо са днес открити неприятели,
две думи искрени те не намериха.
Защо не сме едни и същи винаги,
дори да сме почувствали умората,
дори да ни делят различни истини,
не сме ли все едни и същи - хора.
ЗЕМЯ
Земя, Земя, какъв е този огън?
Когато пролетният земетръс
събуди в тебе първите тревоги
да оживява твойта мъртва пръст.
Да се покаже първата тревичка,
над себе си открила ясен свод
и в тебе бързо да се сменя всичко -
да минеш от един към друг живот.
Ти - черната, да станеш многоцветна.
Ти - ледена, да сгряваш като пещ.
Ти - тъмната, през нощите да светиш.
Ти - голата, света да облечеш.
Да бъдеш малка и така безкрайна,
да бъдеш равна като житна степ.
Земя, Земя, научих твойта тайна,
защото моят огън е от теб.