за Родопите и родопския диалект

Родопска песен

Зáсмяи са, кáматна Родопа!
Пейни ми, перáто пиле!
Да сá лúстне баирчек,
да сa чôсти щôльби на дървéну
и нарасте тревóна.
Стáрен бубáйко билюк да дигне
сaс вóрзани чáнкове кúманки,
нах широкине ливади,
въз високана барчúна,
на ачиклóк, в средé плáнина.
Пък я щá сá пряменя с вóлняник
и щá дá вôрзам ален миндúль,
на чóрна плитка -кóрпа коприна,
на пáзуха-жóлти алтъне,
на ръчúнка-пóрстен гюмюшлúя
и устúнки, кáйно зонúци.
Ща пóйда ашемлак на пупрéлка.
Айтáм чака пóрвоно любе,
пóрвоно любе, кáматън лéфтер.
Нéга съм загáлила и каиль сторила
за севдúца и дá сá зьóмиме

Зeмьо, Зeмьо, топла си пролeтька.
Пролeтька в тебе всичко са навдига.
И с умyт си ти като родилка
всичко да изрuпне, да зашaва.

Тревuца, китка,глaва да покаже,
да пугльoдне нeбо- ясно слoнце.
И като майка, Земьо, пременена
да зафaтиш нов живoть благaт.

Ти - чьорната - да са нащяриш.
Ти - студена - да са загрееш.
Ти - и вечеру като деня да святиш.
Ти - планиноса да нагиздиш.

Уж мyтька си пък край да нeмаш.
Равнuшка да си като дльoг хармaн.
Зeмьо, Зeмьо, като майка тa усятам
как ми даваш oгънь и живoть…

"Превод" А.Шеев-Шею

Без лаф по пôтесу са разминóваме
и кáта крачка сме отмярили.
Оти ли кат гá сá нú познаваме?
Адин от друг сá сме извярили.

Къде са аратлúци и побрáтими?
Ваднóж напрéж са конущúсваха.
Оти айс гá са гльóдат като кóтета,
срящат сá и дума ни обяльват.

Оти ли сме нé напрéшните?
От какво са яце уморихме?
Даже всяк да е с хадéтян си,
същите сме люде Гóсподьови…

"Превод:" А. Шеев- Шею

Дали я загечих или времесо борзаше
дали я загечих или всичко бе сонь?
Отбобутя като приказка каквото на сворзваше,
и замолькна и спря  като празничен чан

Покрай рякана пак са нарядат тополине
побелели от порвиен сняг.
Я ни чекам за среща, я ни чекам но моля та
да са прильоскаш айс га ти по другиен бряг.

И тогав на кюприена ша  сме дваминаса,
ша си спомниме всичко отново за миг.
Ша са вдоручим с погледи скрити през плешкаса
и ша торним по потян, по потан сами...