за Родопите и родопския диалект

Ние сме си същи
двеста триста къщи.
Макар на високо
но сме на широко.
Китка е на чело
нашето малко село.

Нема старини, има бъднини.
Невга нашите старци били са овчари.
Мерията наша била е за паша
Когато султана пращал на балкана
стада за летуване млеко за събиране
пасли са ги юруци с топли юмурлуци.

• С китап, ала без хесап.
• Задумат ли вруть за рьот, станал е карашмалок (безредие).
• Найди си будин (някой) хем да та храни, хем да та брани.
• Вруть на една вода плени перем, на едно слонце ги сушим.
• Капка по капка – вир, корень по корень – баир.

На зимна нощ и дятещи гоз, да нямаш вяра

Хубава жена и хубава борна, на паратько место се тросят

На паршничава овца, чан са не ворзва

Ако торниш след пче`лана нах медон ша та отведе,ама ако заследиш борбунян баш на гиброна ще те изкара

Оставена жена и нахапана пиперка (люта), са не взимат.

В хахорната воденица, дяволене се прерипкат

Сухо дупе риба не яде, ама и риба гоз изида

Аднô жена може да са сôрди на мъжон хи, точно дуде изсôхне една носна кôрпа, повече Не.

И чôрната óфца, бêло млêко дава

Удри самарен, та магарено да се сêта

Яла гôска снêг, пила гôска вòда

Откъс от хумористичния разказ в списание "Родопи" – бр.5/1983

Когато автомобилът прехвърли Рожен и на хоризонта се изправиха тъмните върхове, разхвърлени безредно и обрасли с борови гори, Кина побутна другарката си и усмихнато попита:

- Е, как ти се види, Пину? … Хубаво ли е сега?

Кина вдигна шепата си, за да закрие хралупата, която зееше в устата й, изгледа ливадките, змиевидния път, безкрайния хоризонт на синьото небе и монотонно отвърна.