за Родопите и родопския диалект

“Чиряшка е цвят цветúла,
цвят цветúла- род родила.”

Ала цигани са я обрáли
и на бôрза рôка ги продали.

Преди 19 години когато Крум Левов, Господь да го прости, създаде клуб “Зевзек” към читалище “Орфееви гори” гр. Смолян  кв. Райково, клубът прие устав, знаме и герб. Тогава и песента “ Паýне фôркат” стана химн на клуба.

На всеки рожден ден ( 1 април) към текста на песента прибавяме по един- два куплета. Но прави впечатление, че песента се изпълнява по различен начин. По принцип, в това няма нищо лошо и необичайно. Много народни песни в различните краища на България звучат по различен начин като текст и мелодия. Но държа да уточним, даже бих поспорил, относно припева. От 90 годишния бай Райчо от село Чокманово съм го чул като:

Сънувах сън. Красив, емоционален. И се замислих за бедната си фантазия, за дребничките неща, които искам от живота. Непобедимо и непоправимо ли е грозното и мръсното? Сигурно защото живея в красива българска планина и в съня си бях в гора. Не тази, която виждам на живо с пластмасовите туби, кофички от мляко и други неща, за които учени хора казват, че за да се разградят са необходими десетки години. А може би и повече. Години, в които мен няма да ме има, но децата и внуците ми ще са тук. Надявам се в тази държава, а не някъде из Европа или Америка.

Гледах предаване по телевизията, в което водещият беше поканил известният в Смолян бай Манчо. Човекът, който търси и намира вода- строи чешми. Родопчанин наближил осемдесетте, който според мен се представи перфектно в студио, в което за първи път влизаше. Както сам каза: “ Доживях да видя какво е това студио...”

И си помислих за мъдрите думи на писателя Николай Хайтов, че е много страшно когато няма “срамота и грехота.”Но не по- малко страшно е когато се огледаме и видим как в огромен процент у хората го няма този изконен, древен култ към водата и към хляба.И преди всичко към водата, защото без вода и хляб няма.