за Родопите и родопския диалект

В турско време отишли от Широка лъка тайфа терзии в Селча да шият на богати агаларе гайтанлии потури и долами. В тайфата бил и стрику Доню, голям мохабетчия и майтапчия. След като шили на други селчани дрехи, поканил терзиите и ходжата и него да курдисат с хубава иремена, с много шарилки и гайтани, както подобава на каяфетя [*] му.

Този ходжа бил прочут с правене на муски и други напиналки. Пред терзиите сам се хвалел, че нему никой не може да стори беля, защото веднага ще го открие, а ако е избягал, ще го надуе със специални молитви и където и да е, ще пукне.

Името му бе Мустафа Альов, но съселяните му в Михалково го наричаха „Альовата ходжица” или просто Ходжицата. Този умалителен прякор му бе прикачен, защото бе нисък на ръст и слаботелесен. Лицето му бе сухо, с тъмножълтеникав цвят и с малки постоянно мигащи черни очи. Носът му - остър като клюн, стърчеше, а устните му - тънки, като че ли разрязани с бръснач. За да предаде сигурно по-голяма важност на маломерната си физиономия и най-важното, за да подчертае религиозната си принадлежност, Ходжицата единствен в селото се обличаше като кърджалийски турчин. Правеше впечатление и с брадата си - подострена, все още черна, като на козел брадичка.