за Родопите и родопския диалект

Ти сега не ме гледай, че съм горски. Доде стигна до тия сърмени нагони, знаеш ли през колко джендема съм минал? И аргатлък съм правил, и с калайджилък съм се занимавал, по едно време бях решил и пъдарин да ставам, ала ми се виде хептен проста работа, та се отказах.

Сега ще ти разправя как опеках калайджилъка. То беше преди трийсет години.

Един ден баджанака Тодор рече:

- Оти да не станем и ние калайджие. От тоя занаят хората пари трупат.

Ах, тая пуста Спаицка чешма мнозина е изгоряла.

Я бех много опака като мома. За женене бех станала, а китка на момче още не бех давала. Ако ме затечеше некой на тесно, я фукнех китката в реката, да я гони, ако му е голем мерак за мене, или я накъсвах на ситно-ситно, само и само в ръцете му да не я дам.

Ама и ергените в Разложко си беха много лоши, де: ако му я дадеш бързо, рече си, че умираш за него. Ако те измами да я грабне, рече си, че си негова и трябва да му ходиш по гайдата. Ако я хвърлиш и не му я дадеш, запакости ти, та момуването да ти омръзне. Нашето си беше всякак зле.

Вечерта на велика събота срещу Великден поп Пиндю свика черковното настоятелство на важно заседание в Пастольовия дюкян. Дойдоха настоятелите, дойде и попът и заеха най-дългата маса. Наредиха се от двете страни на председателя като на „Тайната вечеря” и зачакаха бай Пастол да привърши работата си. А днес му беше „мандрата”. Дюкянът бе пълен с мющерии и той, с гугла на главата, която сваляше само в черква, запотен, мазен и зачервен, лъснал от пот, свещенодействуваше зад тезгяха: мереше, теглеше, плюнчеше калема и записваше в тефтера вересиите. Никой не плащаше сега. Наесен, като се върнеха от гурбет и закачеха торбите с дюлгерския дюзен [*] - тогава тефтера се изпълваше с кръстове, което значеше, че вересията е платена. Бакалският тефтер на бай Пастол и евангелието на поп Пиндю си приличаха - с твърди корици и оръфани. И не само по това. И евангелието бе пълно с разни знаци и кръстове, „собственоручно” написани от попа.

До вяйка фасýльова
в бахчúцана на Мýда
срьôшнаха сá
чьôрв и пеперуда.

- Къде сá мóчиш
дá сá почепéриш?
- пеперýдана му вика.
Нито фôркаш,
нито чéмер трóсиш.
Сéди си отдолу
чьôрв гибрúв,
ако искаш да си жив!

С магарето бъди магаре,
недей разкрива своя лик!
Попиташ ли го, ще ти каже,
че е мъдрец и то- велик!...

Омар Хайам- рубайят-45
превод Йордан Милев

Горнорайковски амфибрахий

Гá гльóдам курдúсаха мóми и жéни,
във барчета гáлят да с’дьот закадéни.
И агá погльóдниш и млади, и стари
в устáна са лáпнали дльóги цигари!...

Намерих го, допълних го, “преведох” го… Не е авторско. Дано са бендиса

Нéтювица: Кък сú мари? Дечкóвене ти какво правят?

Чáтювица: Нú гú съм причýвала още днеска. Утирнóса лю си проверих eлектроннаса поща, сéтне имях рáп та. Тряваше да рефрешна кóчинана на свúнено и да изфърля рисайкъл бин –ън. Цáль дéнь ша сърфирам по бъхчьôса. Нáхвечер ша включам скайпън и ша чатна с дечкóвене. И във фейсбук ша вляза, и в нетлог.

Нéтювица: Хубаво шá сториш. Пък я днéска нéма цáль дéнь да съм на компъс. Трява да даунлоудна ябълькине в градúнана, да максимизирам на стáрецън аднá вóльнена жилетка, чи яце тясна му е станала. Ала нáйдах на аднó място в нета, чи има, дават голи юзъри. Яце мá бé срам. Да знаиш какво мá бé срам, ама три сахáтя ги гльóдах.

Мáрта влезé ли и вряме дохóда
данъци, такси да внúса нарóда.
То декларации, то справки, беляжки;
търчúш по гишета- буднóж и опашки.

Пúшиш и брúшиш цифри, проценти,
сбúраш от дéсеть местá документи.
Откакто живяйме уж в демокрация
редовно си пúсвам и я декларация.

Мáрта влезe ли, слôнце заякне,
ягънце бляйне- кóтенце мякне;
бабýльки в гибрьôна пак са разшáват,
пúлета пясни в баúрян запяват.

По-рано сá сóвне и по- гéч са мôркне;
скитáсаш- пчéла от кóшерън фôркне.
Всичко сá гóтьви от пôрс да излиза
и Карлък шá смяня бялана риза.

- Каматнинóта е мехлем за душóта.

- Шенливо сóрце – засмено лúце.

- Има ли зóрно, ще има и плéва.

- Каквото и да правиш днес, за утре мúсли.

- Забуриш ли си кореня, ще исохнеш.

- От една билка змúята прави óтрова, пчéлата – мед.

- Хитро куче в мóгла не лае.