за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

Мемоари

Неделя, 01 Април 2012 10:33 от kostadin

В Кооперация Борика.
цялото село се натика.
Деца, мъже, жени,
всички тръгнаха за пари.

Мъжете станаха секачи,
а децата превозвачи,
сурнат трупи на мазон,
сякъш карат камион.

В Търнето, Каршинака,
цялата гора се разплака,
че дърветата изсичат
и за продан ги обричат.

Жените и момите
тръгнаха по горите,
започнаха да залесяват,
та гората да заздравяват.

Фабриката се напълни,
с хубав дървен материал,
а Мизюлската ливада
стана дъсчена колонада.

Тогава дойдоха войници,
чак от Германия в редици.
Хитлер беше ги изпратил,
да превозят материала.

Товареха дъски, греди,
на немски опели добри,
за да ги закарат
в други некъкви страни.

Това на нас не ни попречи.
да бъдем весели и щастливи,
защото се возехме на камиони,
макар и със съдрани панталони.

Щом потеглеха колите,
ние се хващахме за дъските
и макар, че висяхме кат орли,
важно беше, че се возим без пари.

В Краещето на завоя,
скачахме от конвоя
и обратно тичешком
подгонвахме идващият камион.

Костадин Мурджев

Добавете коментар