за Родопите и родопския диалект

Кое е грях, се питам аз? Не мога да си отговоря.
Не искам и с дядо поп в кафенето аз да споря.
И лутам се в тоз живот ту праведен, ту грешен,
и лутам се в тоз живот ту вчерашен, ту днешен.

Един ми вика грях било да пожелаеш нещо младо,
а на всяка крачка мераклии от юноши до дядо.
Друг ми вика: грях било, ако човек през пост не пости,
а го гледам как през пост нагъва мръвки с гости.

Не е ли грях и то голям, сега се питам аз,
да послъгват и крадат докопалите власт?
Смирено влизам в храма свой, покорно паля свещ.
Там бивши атеисти ще видиш колко щеш.

Съмнявам се дали… не е ли пак измама?
Или намерили са те в греха си път към храма.
Минават ден след ден и всеки остарява,
и ще не ще човек навярно прегрешава.

Не зная в наше време брои ли се за грях,
чиновници да псува ядосан сиромах?
За жалост тук и там човек си позволява
да каже грозна дума и за свойта си държава.

Но да се върнем на греха- земен и човешки,
и да отделиме ний греха от дребните ни грешки.
Да погледнем с усмивка на нашите мераци.
То дяволът под път, над път все търси си ортаци.