за Родопите и родопския диалект

Я бех загалил мутка Рада от Гашища. Реших да вървя да я ищам. Сбрах приетеле, та ако ми я не дадът -да я сурнем. Напълнихме по една паласка барут, зехме пищолища, тюфечища и с рукут-пукут стигнахме. Посрещна ни дедо и и други като него старчища. Като разбраха за какво сме дошли, порукаха ни вътре, в къщата. Туриха да сварят каша да ни гостят. Доде стане кашата, почерпиха ни лютце [*]. Нали бехме вървели борже, хубавото лютце ни дойде като мехлем на умората. Старците видеха, че ни блатна, та повториха и потретиха.

Донесаха кашата. Туриха я насред софрата и до нея един тас бърканица и цело ведро угурт [*]. Угурт и каша много се сгадат.

Ядохме, пихме, думахме и старчищата се съгласиха да ми дадът Рада.

-Само -рече най-старото, -ага ще порукваш поп да ви венчева, ще ни се обадиш, та да дойдем и ние, роднините от нейна страна.

Моите приетеле, като разбраха, че работата леко се свърши, станаха и се нарамиха. А я останах на мохабет при старците. Чак след среде нощ ме отведоха при Рада и в тъмно ми я дадоха да я водя в моето село.

Заведох я. Я напред, Рада след мене. Ага заизкачвахме баиря, Рада зе да хрипе. Повървехме още малко, Рада пак зе да хрипе. „Брях, -реках си на ум, -дали не е келебечива?” [*]

Като затрети Рада да хрипе, попитах я:

- Оти хрипеш, Радо? А тя:

- Йела съм -вика -пресник, та ми се е закачил дробен.

Нейсе, изкачихме баиря, на високото починахме малко, помилвах я, че та пак закрачихме. Нали надолу лесно се върви, още не бе се хубаво развиделило, стигнахме в село. Доде да влезем у дома, стана светло. Погледнах невястана -какво да видя? В тъмното вместо да ми дадът мутка Рада, втикнали ми са голема Рада. Сетне се сетих -тя е била на ред за женене. У тех имало много Ради -и мутки и големи. В задруга от сто човека всекакви има.

Като чуха нашите топордията, нарипкаха. Излезаха и комшиете и започнаха да оглеждат булкана. Пък я на глас плачем за мутка Рада.

Всички разбраха, че е станала грешка.

- Нищо бе! Каматна е булката -рече един ком шия.

Ала Муда, далечна наша роднина, като рукна:

- Вземи я ти, ага е каматна! Пък ние ще си я върнем, щом са излъгали момчето ни!

- Че как ще си ме върнете, като той ме всакати горе в хвойнине!? -приплака и голема Рада.

Какво да я правя -зех я. Ама пак благодарно -хубави дечинки ми народи. И все момчетии. Единен е на границана, войник и гълчи по тел. През толкова бърчини, пък ага ти гълчи, всичко му се разбира, като га е при тебе. Другиян е в големия град -прави точилки на гражданкине.

Разказал: Е. КЮВЛИЕВ

*
лютце -възкисело питие от сушени плодове
ургут -гъсто кисело мляко
келебечива -гръдоболна