- Добави коментар
- Прочетена 3607 пъти.
Милко бé кечьó. Лява пчéла. Още от първо отделéние са заядаше кúм с децáна, кúм с даскалúцана и с кóга ли не.
Ни даваше да му са продума без да найде няква маханó, без да каже някво терсенúчово.Хем да речеш, чи главóна му яце някво раждаше- не, ала устáна му бé яце голяма.
Както и да е, избута криво- ляво до четвърти клас. Тогава четвърти клас бé както айс гá осми. Ала баш тогáв са роди Симеон и му дáскалене дúгнаха беляжкине.
Дойде вряме за гимназия. Влязаха Благо, Гочо, Мия, Дона, Лию, ала имя двамúна сиромаси, те ни можúха. Млóго деца, нéма парó... Млóго са изсéтнина отказаха. Ала Милко са “провря” чак след осем години, ага са властó смени. Бубáйко му са пúса “активен борец.” Пък го знаеха в село и дядо Гóчо му викаше “грóпал куманúс.”Ни с пушка бé пýкнал, ни в каýш бé влúзал. Лю четяше нá какви вéсници и гльóдаше людéте като дá имяха да му дават.
Та влязе Милко на двáдесте и две години в гимназия и дé зна как я завóрши, та са питаха людéте как тъй, óти го знаеха, че “нéма яце в главóна”.Ала бéха времена, агá сá гльóдаше не какво имаш в главóта, ам кой е бубáйко ти, та насбрáха в милиция, чиновници, управници люде, дето на две магарета сяно ни можеха да раздельóт. И Милко с врють акъла отиде да учú за дóхтор, ала са нáйдаха люде та го притьóглиха на акъл и след някав мясец го напóдиха от София. Ала село от нега ни можú да са куртулúса. Стана прецедáтел на селкооп, сетне магазинер, бригадир на ТКЗС и бая години минóха. И партиен секретар. Никой го не сменú и дядо Гочо додé бé жив викаше: “Айсóя аратлúк смята, чи комунúстесе ша управляват до второто пришествие, алá да ви кажа- нéма да го бóде!”
То бе, братя мили, левóсване. То бé слядене кой ходи на чóрква, то бе по кốщи ходене, ага имя умряло, свяще да са ни палят. То в сéлоно дáскале назначаваше и увольняваше, характеристики пúсваше, зарад нéга на пóпън синốн зор видя додé са изучú за доктор. Пък бé óправно мóмче и акъльлúя. Не адин и двамина с негована характеристика"увиснаха"било за учене, за рап та. Млого му са канеха да го "стригосат."
Най му сá бé заканил стрикý Лиюв Петър. И аднóж са лáхало да са срьóшнат приз Рамаданско. Милко бил кльóкнал дéсу сá вика “по естествени нужди” и агá видел срещу нéга Петра сьóднал върху айнвá, де...Сгрáбчил го Петър и бая го пообрýсил, че са и понахлéпал от нéговоно си. Нáйдаха Пéтра след вряме и нá как го курдúсаха, та чак и нáкаков “свидетел” лъжлив нáйдаха... Бахтáха го и шес мясеца лижя нá къде. Айтóй бе тогáв. Жýкниш ли, чи партиец някво е сторил, чи “властóс свá-нвá”и можеше да ти обялят гъзó.
Имя адúн даскал отвóдешен и тряваше да го изпóдят та да турят няква “партийна другарка.” Милко сбрá партийци аднá вечер, тýриха скáла на кóщана дéно бé чилякън на квартира. Чилякън поканил млада даскалица, пък те знаят, чи я обимáга... Покачва са Милко на жямън. Какво е вúдел в тьóвноно дявол знае, ала скроúха кюляф на чиляка и го изпóдиха за “аморални прояви.”
Ожени са Милко гéч- нах читúриси, зьо адна вдовица с дяте бая голямко, ала женáна ни можú да изкара млóго. И пак бая изкара-петнайси години. И от нéга са роди син и лю бобáйка му мяса- кечьó…
Ала стана лю както си гу викаше дядо Гочо, пък той, рахметлúята гу ни дочака. Комунúскосу ни отúде делéко. И Милко увисна като прáни патýря. Дéно беха по ьодри партийци са наредиха. Чáбужак са нафърлúха като кýчетища, разпарчетúсаха всичко, ройнаха каквото имаше за ройкане. Партии нароúха и са фáтиха яко да крадóт и да „лаят.”Пък наш Милко остана на аднá пенсия без да е фáтал рáпта като людете. Лю от стол на стол.
Аднóж са срьошнаха със синóн на Петър и тó като помóчи да кривне, ама Ангел му вика:
- Яла, яла, нимой са измýша! Сьодни, пии аднá бира и да полахóваме!
Изпиха по аднá бира и му Ангел „напя.” И за бубайка му, за попа и синóн му,за чóрквата и свящéте, и какво ли не! Сéтне и още по аднá бира изпиха. Милко го слушаше мъльчишкáта. Най- сетне си Ангел отдóхна, пък той му вика:
- Ех, идеята беше изкривена от някой другари…
Фати са Ангел за главóта, стана и си тóрна без нищо да речé. Вървяше в пóть и си мислеше: „Как са разделиха, Господи, на комунисти и партийци! Дето беха по- ьодри, виж ги айс гá. Оядени, богати, наперени! В чóрквана- най- отпрéж и с най- дебели свяще.
Пък на наш Милка „идеяна” му е още в главóна! Господь да чýва!...Оти ли останаха люде кат га в главона имат не мозък, ам... ни знам какво? Айсва мяса да е от рак по- лошо. И мяса нема ляк!...