за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

Намерих го, допълних го, “преведох” го… Не е авторско. Дано са бендиса


Нéтювица: Кък сú мари? Дечкóвене ти какво правят?

Чáтювица: Нú гú съм причýвала още днеска. Утирнóса лю си проверих eлектроннаса поща, сéтне имях рáп та. Тряваше да рефрешна кóчинана на свúнено и да изфърля рисайкъл бин –ън. Цáль дéнь ша сърфирам по бъхчьôса. Нáхвечер ша включам скайпън и ша чатна с дечкóвене. И във фейсбук ша вляза, и в нетлог.

Нéтювица: Хубаво шá сториш. Пък я днéска нéма цáль дéнь да съм на компъс. Трява да даунлоудна ябълькине в градúнана, да максимизирам на стáрецън аднá вóльнена жилетка, чи яце тясна му е станала. Ала нáйдах на аднó място в нета, чи има, дават голи юзъри. Яце мá бé срам. Да знаиш какво мá бé срам, ама три сахáтя ги гльóдах.

Категория Писанията на Шею

Мáрта влезé ли и вряме дохóда
данъци, такси да внúса нарóда.
То декларации, то справки, беляжки;
търчúш по гишета- буднóж и опашки.

Пúшиш и брúшиш цифри, проценти,
сбúраш от дéсеть местá документи.
Откакто живяйме уж в демокрация
редовно си пúсвам и я декларация.

Категория Писанията на Шею

Мáрта влезe ли, слôнце заякне,
ягънце бляйне- кóтенце мякне;
бабýльки в гибрьôна пак са разшáват,
пúлета пясни в баúрян запяват.

По-рано сá сóвне и по- гéч са мôркне;
скитáсаш- пчéла от кóшерън фôркне.
Всичко сá гóтьви от пôрс да излиза
и Карлък шá смяня бялана риза.

Категория Писанията на Шею

- Каматнинóта е мехлем за душóта.

- Шенливо сóрце – засмено лúце.

- Има ли зóрно, ще има и плéва.

- Каквото и да правиш днес, за утре мúсли.

- Забуриш ли си кореня, ще исохнеш.

- От една билка змúята прави óтрова, пчéлата – мед.

- Хитро куче в мóгла не лае.

Категория Високопланински

Хвана ли родопска пътека, и знам – ще срещна човек, чешма или птица. По пътеките на Перелик, Преспа, Персенк срещам родопски старци. Като че ли са от дрян. Белобради и с резбовани лица.

Категория Високопланински

Тетьо имаше пушка – търси го, гони го. Ако си чувал Джубраилица – гора и артък. Еднъж тетьо слезе без нашето магаре, нарамил празния самар. Отхвърли самара на двора, отри потта и рече:

Категория Високопланински

Таман бех окосил ливадата, пък едно сено до колено, ама времето дъждовно, та не можем го изсуши. Не щеш ли, а дома дойдаха да ме рукат на мандра да си взема млякото. След малко дойде и разсилният от общината и ми казва:

- Искат те войник, имаш повиквателна! Брех, ами сега? Пламна ми главата.

- Нема да може - викам, - аркадаш! Имам сено за сушене, пък и на мандра требва да ида... Виж некой- друг по-слободен.

Нашата професия едно време беше кираджилък. Да имаше от село най-много пет-шест души - хора с повечко имот или овце - дето да не ходеха на кирие. Другите от това прекарвахме, че немаше откъде другаде пара да дойде.

Една зима лично йе ходих осем потя до Пловдив. Оттам на самар докарвахме жито. Пет дена бе ходене и вращане.

До края на Първата световна война в Райково по сватби и на хоро си свиреха старите гайдаджии - Живака, стрику Теню, Сарахоша и Друлю. Но някой подкокороса двамата Колювци - Караджата и Келебека, та докараха от Ксанти една дяволска свирка, дето насън не бяхме я виждали!

През 1920-1921 г. аз, Марко Петров Марков, реших да ей женя. Бях вече на 26-27 години. Но сиромашията бе голяма - нямаше откъде левче да се спечели. Тогава отидох в Гърция, без паспорт, и се услових овчар в едно турско село - Желепли, Ксантийско. Същата зима стана сюнет дюню - сюнетисване [*]. Опитаха се да проагитират и мене да ме сюнетисват, като ми обещаха, че ще ми дадат, която си искам мома и ще ме направят първия богаташ в селото. Било голям хаир, ако друговерец мине към тяхната вяра - на другия свят същият щял да ги превежда през някакъв си мост, под който врял казан с катран, без да паднат в него.

<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>
Страница 2 от 3