за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

Тъкмо съм се мушнал в халищата - дойде на вратата, зазноен от търчане, Ваню чичин и вика:

- Хайда, ставай боржку! Какво си се упашкулил като родилка? Не знаеш ли, че тая вечер има вечеринка в Габрица?

Гледам го - прилизало се е, та чак на ледунки му е станала бозинявата четуна. Фърлило е и вълнената фанела, дето се не разделяше с нея от Димитровден до Гергьовден.

Нашата професия едно време беше кираджилък. Да имаше от село най-много пет-шест души - хора с повечко имот или овце - дето да не ходеха на кирие. Другите от това прекарвахме, че немаше откъде другаде пара да дойде.

Една зима лично йе ходих осем потя до Пловдив. Оттам на самар докарвахме жито. Пет дена бе ходене и вращане.