за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

Мáрта влезe ли, слôнце заякне,
ягънце бляйне- кóтенце мякне;
бабýльки в гибрьôна пак са разшáват,
пúлета пясни в баúрян запяват.

По-рано сá сóвне и по- гéч са мôркне;
скитáсаш- пчéла от кóшерън фôркне.
Всичко сá гóтьви от пôрс да излиза
и Карлък шá смяня бялана риза.

Категория Писанията на Шею

- Каматнинóта е мехлем за душóта.

- Шенливо сóрце – засмено лúце.

- Има ли зóрно, ще има и плéва.

- Каквото и да правиш днес, за утре мúсли.

- Забуриш ли си кореня, ще исохнеш.

- От една билка змúята прави óтрова, пчéлата – мед.

- Хитро куче в мóгла не лае.

Категория Високопланински

Хвана ли родопска пътека, и знам – ще срещна човек, чешма или птица. По пътеките на Перелик, Преспа, Персенк срещам родопски старци. Като че ли са от дрян. Белобради и с резбовани лица.

Категория Високопланински

През 1920-1921 г. аз, Марко Петров Марков, реших да ей женя. Бях вече на 26-27 години. Но сиромашията бе голяма - нямаше откъде левче да се спечели. Тогава отидох в Гърция, без паспорт, и се услових овчар в едно турско село - Желепли, Ксантийско. Същата зима стана сюнет дюню - сюнетисване [*]. Опитаха се да проагитират и мене да ме сюнетисват, като ми обещаха, че ще ми дадат, която си искам мома и ще ме направят първия богаташ в селото. Било голям хаир, ако друговерец мине към тяхната вяра - на другия свят същият щял да ги превежда през някакъв си мост, под който врял казан с катран, без да паднат в него.

Бех на седемнадесте или осемнадесте години. Един ден отидахме на харман, ей там горе, върх махалона. Доследи ни и дедо - много старо бе, ама галеше * да си е около нас. То седна на сенка и оттам ни гледаше, ага рукахме и фирехме * конете на харманан.

(по Крилов)

Мравчица аднá кафява, работлива,
сóвне ли са рап ти
горб превива.
Сламка сýрне, клечка, зóрно;
цаль день рап ти неуморно.

Категория Писанията на Шею
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>
Страница 2 от 2