за Родопите и родопския диалект

До вяйка фасýльова
в бахчúцана на Мýда
срьôшнаха сá
чьôрв и пеперуда.

- Къде сá мóчиш
дá сá почепéриш?
- пеперýдана му вика.
Нито фôркаш,
нито чéмер трóсиш.
Сéди си отдолу
чьôрв гибрúв,
ако искаш да си жив!

С магарето бъди магаре,
недей разкрива своя лик!
Попиташ ли го, ще ти каже,
че е мъдрец и то- велик!...

Омар Хайам- рубайят-45
превод Йордан Милев

Горнорайковски амфибрахий

Гá гльóдам курдúсаха мóми и жéни,
във барчета гáлят да с’дьот закадéни.
И агá погльóдниш и млади, и стари
в устáна са лáпнали дльóги цигари!...

В днешно време има много анекдоти за блондинки. Има и за тъщи, за момчета с много пари, пък в главóна… Ако си мислите, че в родопските, а и не само в родопските песни не е ставало дума за руса мома, лъжете се. Само че на сегашните руси девойки, както се казва по нашенски "хми е извùдено". Яце за прости ги имат. Една песен записана през май 1957 година от акад. Н. Кауфман в гр. Златоград. Пяла я е Кица Ат. Петронова. За една "не бендисвана" мома, както се казва днес- блондинка:

Намерих го, допълних го, “преведох” го… Не е авторско. Дано са бендиса

Нéтювица: Кък сú мари? Дечкóвене ти какво правят?

Чáтювица: Нú гú съм причýвала още днеска. Утирнóса лю си проверих eлектроннаса поща, сéтне имях рáп та. Тряваше да рефрешна кóчинана на свúнено и да изфърля рисайкъл бин –ън. Цáль дéнь ша сърфирам по бъхчьôса. Нáхвечер ша включам скайпън и ша чатна с дечкóвене. И във фейсбук ша вляза, и в нетлог.

Нéтювица: Хубаво шá сториш. Пък я днéска нéма цáль дéнь да съм на компъс. Трява да даунлоудна ябълькине в градúнана, да максимизирам на стáрецън аднá вóльнена жилетка, чи яце тясна му е станала. Ала нáйдах на аднó място в нета, чи има, дават голи юзъри. Яце мá бé срам. Да знаиш какво мá бé срам, ама три сахáтя ги гльóдах.

Мáрта влезé ли и вряме дохóда
данъци, такси да внúса нарóда.
То декларации, то справки, беляжки;
търчúш по гишета- буднóж и опашки.

Пúшиш и брúшиш цифри, проценти,
сбúраш от дéсеть местá документи.
Откакто живяйме уж в демокрация
редовно си пúсвам и я декларация.

Мáрта влезe ли, слôнце заякне,
ягънце бляйне- кóтенце мякне;
бабýльки в гибрьôна пак са разшáват,
пúлета пясни в баúрян запяват.

По-рано сá сóвне и по- гéч са мôркне;
скитáсаш- пчéла от кóшерън фôркне.
Всичко сá гóтьви от пôрс да излиза
и Карлък шá смяня бялана риза.

Гáлям да хóдям по баúресу, по мýтькисе селцá и зúме и ляте. Пък то си е каматьнинó, то си е техньó. Тóрниш нахкъдé Горна Арда. Пóдзимъшно вряме. Кáматно, шяренко, да ти са напôльни óко. Пък и от няк,ва година чак до Димитровдень- топло. Ни дýйнува, ни вяйнова. Ех, не е като аднó вряме. И люде по- малко щúш срьóшна и хайвáнкове- тýв- тáм, ала то и в айс,ва си има хýбавоно. Ако трóси чиляк да му сá дýша разпýсне, да му сá óко напóльни- има го. Тýв- тáм щúш вúдя окосена ливада, градина наýгарена, та пролéтька да са льóсно посеé и трява да нéма. И хайвáнкове Гóсподьови са мярноват.

Дето сме „по- отколешни” помним, че до 60 те и 70 те години на миналия век по селата имаше случки на крадене мома. Случваше се майка, татко, да се правят на изненадани… Казано по нашенски „да са всордат” А и много често самото „крадене” си беше малко „трагикомедия”

Спомням си една мома, дето я грабнали от забава в читалищено, пък та рукала, плакала… По едно време един от „крадците” предложил:

- Дай да си я ворниме, чи та яце рука!

Тогава момана са поошупила и молькнала:

- Да, бе, я да си рукам, плачам, вие си ма водите!...

В много родопски песни тези случки са описани. Пяло се е и се пее за крадена мома. Една песен записана от Тодор Тодоров през декември 1957 година в село Лъджа Пял я е Руфат Асанов Селимагов тогава на 34 години.

Има сънища и сънища. Какво ли не се явява на човек насън. Има едни сънища им викат "еротични" или "мокри". Та в родопската песен и за това се е пяло и се пее. Ето една песен записана през 1958 година от Тодор Тодоров в село Богутево. Пяла я е Рамзина Мехмедова Шикова. Тогава е била на 19 години:

"Легнал йе Мехметь, заспал йе
под тьонка йелай висока,
че си йе видел фав съне
на рока да си му лежи/2
бело черноко момиче.
Станал са Мехметь огльодал,
нищо край нега немаше
една ми йела висока
до йедно дребно камене:
-Йелице тьонка, висока,
дá беше и ти момиче…"