Ангел Шеев - Шею
Наголемя деньос. По-топло става.
Тув-там снежок са още бялка.
Във махалона ягънце приблява,
насрьощо чуе се тътрàлка.
Пак забуряват дертьове людéсе,
разтóрнуват са като мравки.
Снегон напольнил с вода e дерéсе
и с кал барýги и канавки.
Уеб сайт: http://www.napenalki.com
със пáлто старо и с папýця стари.
То още по наблúжаме Европа.
Бензúнъс - скôп, че и ракия скôпа.
Бай Ангел плахо пристъпи към лекарския кабинет, почука и отвори вратата в момента, в който чу едно дълго “даааа.” Докторката беше млада, сестрата - също.
Не пóвням кога айсáя система „ стартира”
и врють людесе ги тá номерира.
За хубаво беше, или пък не
от тогав всяк има си ЕГН.
Баба Дора беше от многото баби, които живееха или по- скоро, доизживяваха дните си в опустялото село. Нямаше вече сили, както навремето, да гледа животни, да сее картофи, фасул. Въртеше се край нея един котарак за дружина, а и да дояжда остатъците от предимно постната и трапеза.Децата и, син и дъщеря, отдавна се бяха изселили в града. Както и всички останали по- млади хора. Синът ú от пет години живееше и работеше в Торонто, Канада. Не беше женен, а караше четиридесет и пет. Баба Дора последния път като си дойде за малко му заричаше:
И тъй двете любознателни комшийки,
от тия, дето викат им клепчийки.
Отново седнаха на тяхната си маса
където ще оставят десетина фаса.
(Квартално- тротоарни, диглосични, поетични напъни)
Две наблюдателни и любознателни комшийки
от айняе дето викат хми клепчийки.
На кафенце седнаха в барчено гаражно
и да си кажат няк во "интересно", "важно".
Губят се моите стъпки
назад по пътеката снежна.
Дървета от студ изтръпнали
от двете страни се свеждат.
Коледо моя- многогодишна!
Коледо моя- забранявана!
Ти пак си ми тая, предишната,
пак очаквана и възпявана!
Момнеле мари хубава,
вчера ти хабéр провáдах.
От теб хабер чакам от снóща,
ала си все на „гласова поща”…