за Родопите и родопския диалект

Името му бе Мустафа Альов, но съселяните му в Михалково го наричаха „Альовата ходжица” или просто Ходжицата. Този умалителен прякор му бе прикачен, защото бе нисък на ръст и слаботелесен. Лицето му бе сухо, с тъмножълтеникав цвят и с малки постоянно мигащи черни очи. Носът му - остър като клюн, стърчеше, а устните му - тънки, като че ли разрязани с бръснач. За да предаде сигурно по-голяма важност на маломерната си физиономия и най-важното, за да подчертае религиозната си принадлежност, Ходжицата единствен в селото се обличаше като кърджалийски турчин. Правеше впечатление и с брадата си - подострена, все още черна, като на козел брадичка.

Бех на седемнадесте или осемнадесте години. Един ден отидахме на харман, ей там горе, върх махалона. Доследи ни и дедо - много старо бе, ама галеше * да си е около нас. То седна на сенка и оттам ни гледаше, ага рукахме и фирехме * конете на харманан.

Бродил съм в добруджанската гора и в гора из рилската пустош. Едната краде хоризонта, а другата му се присмива. Едната жадува вис, а другата – равнина.

Родопската гора е сродила и вис, и равнина. Планината е просната и нагъната като китеник и гората поръбва хоризонта. Кръстат стремеж – и на възбог, и на възшир...
Затова в Родопите има толкова различни гори.

Категория Високопланински

(по Крилов)

Мравчица аднá кафява, работлива,
сóвне ли са рап ти
горб превива.
Сламка сýрне, клечка, зóрно;
цаль день рап ти неуморно.

Категория Писанията на Шею
<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>
Страница 3 от 3