за Родопите и родопския диалект

Здравейте,аз съм нов,отдавна чакам такъв сайт и се радвам,че дочаках!Думата куркарум да знае някой какво означава?Доколкото съм я чувал от стари комшии,по смисъл я разбирам така-като че ли,май че.

Райчо махни "прититюнчва са" дублират са с Шею.Да остане неговата е по вярна....

Какво е значението на думата "девьо"?

от песента "Овньольо вакъл каматан"

"А га през село минеме
ситанко стипай с ножинки
височко вдигай главона
сербез ми цонкай с девьота
сички щат моми да излезот"

За "девьо" никой не се включва.....

Аз проверих за уйгунь....в интерес на истината я чувам за сефте.

Думата има турски призход(както много родопски думи)изписва се с латински букви
"uygun" -сходен;съобразен;подходящ,съответстващ, съвместим; хармоничен.

Девьо е друго име за чан в дизия.
Ето малко повече инфо:

"Дизия означава подредбата на чановете от най-малкия до най-големия.
Та зи подредба е подчинена на хармонията и общата звучност на звънарския
орке с тър, разпределен по вратовете на ячки овце, овни и еркичи като магарета.
Чано вете в дизията се подреждали по следния начин:
1. Три жирици (тънкогласи чанове, тур. жирак – остър, звънлив звук), още
се нарича жирьо или джиро чан.
2. Индже стамбол чан (от тур. индже – нежен, деликатен, изящен, в прено-
сен смисъл), или само стамбол чан.
3. Каба стамбол чан (от тур. каба – нисък, плътен тон), или само стамбол чан.
4. Индже чан (отново нежен, изящен).
5. Каба чан (отново плътен, нисък).
6. Индже девьо (изящен голям чан). Георги Петканов в „Поглед в мина-
лото на село Соколовци“ търси връзката на девьо с персийското дев – го лям,
великан, но се вслушва и в обясненията на старите овчари, които смятали, че
названието девьо идва от „деве“ – камила, тъй като на пър вата камила от кер-
вана слагали първата девьо – „индже девьо“, или както се е наричал „бирин-
джи девьо“, на втората камила „орта девьо“ или „икинджи девьо“, на третата
– „ючунджи девьо“, на четвъртата – „дьортюнджи девьо“, и т.н., та ако някой от
чановете замлъкне, да знаят керванджиите, че с тази камила става нещо и най-
често е нападната от разбойници.
7. Орта девьо (среден, междинен голям чан).
8. Ючунджи девьо (трети голям).
9. Дьортюнджи девьо (четвърти голям).
10. Бешинджи девьо (пети голям).
11. Алтънджи (шести голям).
12. Единджи девьо (седми голям).
13. Секизинджи девьо (осми голям).
И още подробности: до номер 7 чановете били носени от здрави овце и
овни, а оттам нагоре до 13 – от яки еркичи, тях все сравняват с магарета. Конс-
тантин Канев и Георги Петканов описват подредбата на чановете до 13, а в моно-
гра фията на Анастас Примовски „Бит и култура на родопските българи“ и в
чокман ската история липсва осмото девьо – секизинджи девьо, та наброяват до
12. Че осмото е съществувало, има много свидетелства – дали като додатък към
дузината, или вместо някоя от другите. Имало е не само осмо, но и девето девьо
– дукузунджи девьо."

Натъкнах се на един разказ на Отец Константин Канев за Дрохо Кехая.В него Отец Каню дава в скоби превода на "девьо" като най-големият чан от дизията.Ето и откъс от разказа:

"...Една вечер Дрохо пасял овцете до късно през нощта. Крадецът, прилегнал близо до пътя в тъмнината, хванал еркича с чана, но Дрохо разбрал какво става, застигнал го и.. „измокнах му ножищену, замахнах аднож, дваж... и той подбели очине...” Така описваше лично Дрохо това приключение. Кюпленци разбрали какво е станало с техния панта и решили да си отмъстят. Шестнайсет души обградили Дрохо ведно със стадото една вечер. След като и двете страни изпразнили кобурите, Дрохо извадил своята „карафатма” и почнал с нея да се отбранява. Крадците хвърлили пръст в очите му, кръгът около него се стеснявал, а един от тях подбрал „девьота” /най-големият чан/. Тогава Дрохо като лъв се нахвърлил върху им, на един отсякъл ухото, на друг – ръката. Крадците се пръснали, но на следния ден пак дошли. Дрохо отново спасил положението със своя нож, но те успели да откраднат няколко овце и прочутия му чан. От мъка Дрохо се разболял и залинял...."

Тексарат'ь
До колкото знам е нещо като лош късмет, но не съм сигурен.....

Някой може ли да даде точно обяснение на тази дума?

Има един израз,който е популярен в Родопите,а именно,че от тексарать и нафако /удар.на о/Не можеш да избягяш,а смисълът му е,че от това,което ти взема живота и от това,което ти дава,не се бягалВ този смисъл и лош късмет не е грешно.Надявам се да съм била полезна.А,и на всички хубави празници!!!

veselina написа:


Сега понеже съм по-мутек(мутек чокманец)та на Шею викам Стрику.А и ти след като си супебаба трябва да ти викам Чича
Та благодарск за обяснението ама сега има и друго....
Дай да отбистрим на нашсе читательокве(есва е от Стрику)като как да гу преведем "нафако"

Нели ти писах,чичин,чи "нафако" е всичко,което ти се полага да придобиеш в животя,това,дето ти се дава.И двете думички,както и целия израз,че от тиксарать и нафако са не бяга,съм чувала по-често от мои приятели мюсулмани,но и християните го ползваме.Не сом специалист,само ми са прави/удар.на и/,че и двете думи са турцизми.