за Родопите и родопския диалект

Помните ли песента на Лили Иванова

"Ти пак се върна
защо идваш ти
нима при мен отново
за малко си дошъл.

Говориш ми нещо
с престорена жал-
млъкни
не искам да слушам лъжи.

Припев: Бу бу бу ..."

Ще се опитам да Ви я напиша на Родопски така както я знам аз, а Вие я допълнете.

“Чиряшка е цвят цветúла,
цвят цветúла- род родила.”

Ала цигани са я обрáли
и на бôрза рôка ги продали.

Преди 19 години когато Крум Левов, Господь да го прости, създаде клуб “Зевзек” към читалище “Орфееви гори” гр. Смолян  кв. Райково, клубът прие устав, знаме и герб. Тогава и песента “ Паýне фôркат” стана химн на клуба.

На всеки рожден ден ( 1 април) към текста на песента прибавяме по един- два куплета. Но прави впечатление, че песента се изпълнява по различен начин. По принцип, в това няма нищо лошо и необичайно. Много народни песни в различните краища на България звучат по различен начин като текст и мелодия. Но държа да уточним, даже бих поспорил, относно припева. От 90 годишния бай Райчо от село Чокманово съм го чул като:

Сънувах сън. Красив, емоционален. И се замислих за бедната си фантазия, за дребничките неща, които искам от живота. Непобедимо и непоправимо ли е грозното и мръсното? Сигурно защото живея в красива българска планина и в съня си бях в гора. Не тази, която виждам на живо с пластмасовите туби, кофички от мляко и други неща, за които учени хора казват, че за да се разградят са необходими десетки години. А може би и повече. Години, в които мен няма да ме има, но децата и внуците ми ще са тук. Надявам се в тази държава, а не някъде из Европа или Америка.

Гледах предаване по телевизията, в което водещият беше поканил известният в Смолян бай Манчо. Човекът, който търси и намира вода- строи чешми. Родопчанин наближил осемдесетте, който според мен се представи перфектно в студио, в което за първи път влизаше. Както сам каза: “ Доживях да видя какво е това студио...”

И си помислих за мъдрите думи на писателя Николай Хайтов, че е много страшно когато няма “срамота и грехота.”Но не по- малко страшно е когато се огледаме и видим как в огромен процент у хората го няма този изконен, древен култ към водата и към хляба.И преди всичко към водата, защото без вода и хляб няма.

Кое е грях, се питам аз? Не мога да си отговоря.
Не искам и с дядо поп в кафенето аз да споря.
И лутам се в тоз живот ту праведен, ту грешен,
и лутам се в тоз живот ту вчерашен, ту днешен.

Един ми вика грях било да пожелаеш нещо младо,
а на всяка крачка мераклии от юноши до дядо.
Друг ми вика: грях било, ако човек през пост не пости,
а го гледам как през пост нагъва мръвки с гости.

По идея на Соня Стоянова от клуб “Веселяк”- Враца

Тежко, тежко, вино дайте!
Да дадем, ама от къде?
Нима вий, глупци не знайте
по колко грозде се краде!

В май мясец дохóда сакънтúюф момент
ако трява да са стяга абитуриент.
Майки, бубáйковци търчóт и купуват,
дятено трява да обличат, обуват.

Рокли, тоалéте, нови панталóне.
Колúне закúчват с ленти, балóне.
Агá сá зафáти, та до две нидяли
серенади, рýкуть-люде недоспáли.

По стара изпитана наша традиция
има млóго людя с болна амбиция.
И все са повтаря тоя стар хадéть.
Гимназия да свóршиш е вейке каймéть!

Не, не става дума за Моцарт и за неговата безсмъртна музика...

Става дума за тая музика, която ни залива като помия и както и да се нарича - чалга, попфолк или каквото и да е. Става дума и за някакво циганче, незавършило шести клас, с рокли, грим. За него внучката ми ме пита: ”Защо тия батковци се женят?” И няма как да и отговоря. Не става дума даже за определен музикален жанр..

Това е и спомен за едни отминали, не много далечни времена, за времена на заблуди и атеизъм. Времена на фалшива история и политически предателства.

Но и едно време далеч по-одухотворено, с по-истински човешки чувства и страсти... Нека си го кажем и с малко родопски думи.

Може би ви прави впечатление, уважаеми читателькове, че по-голямата част от песните са записани в села със т. н. ”смесено население”. Това определение много ме дразни, защото е в речника на предимно некадърни политици. За какво ”смесено население” говорим, когато е не очевиден, а “очеваден” общия български корен на родопчани! Има села като Смилян например, които от край време са образец на религиозна толерантност, много, много преди некадърни политици да ни я натрапват. Родопската песен си е само и единствено родопска и независимо от асимилаторските набези, тя е оцеляла и принудителното религиозно разделение не повлияло изобщо. Това си е еднородна музикална култура ...