за Родопите и родопския диалект

За гайдата! се иска не само усталък, ами и мерак дамаш, да си го носиш, както викат, с тебе си, в пазухата. Да замръкваш и осъмваш с него. Гайдата още като я надуеш и туриш от лява страна до сърцето, трябва да и заприказва като жив човек и ти по това да разбереш, че „душата", дето си й пъхнал вътре, е твоята. Не усетиш ли я — от тебе няма да излезе гайдаджия. Е, може да излезе, ама не такъв, дето като засвири на „мохабет", да спреш да приказваш и очите да ти се навирят.

Питащ ме печелил ли съм от гайдата. Изкарвах по някой лев, ама от свирня къща се не храни. Помня три пъти гайдата да ми е носила кярове. Ала повече съм губил. Само колко гайди са ми намушквали с ножове! Сбъхтат се в дюкянян и хоп — гайдата им виновна. Друг път на хорището се вкепцат — пак гайдата. Гайданицата и бручилото на парчета са ставали.

Да ви кажа ли сега защо младите сте слаби и кекави и само с доктори и лекарства се разправяте? Защото забравихте пеш как се върви, слънце ви не пече, вятър ви не подухва, дъжд ви не намокря. А ядене — от хубаво по-хубаво, все щарвалоци ядете, пък сили не разходвате, затова и кореми сте отпрали... Вижте ме мене! Седемдесет наброих, слаб ме гледате, ама съм здрав и жилав и от никаква работа не отбягвам. На вас и в работата се не давам!

Баба печеше марудники, пък я бех седнала на потонън и разплитах чорапя, га ми са счу. че щенето лавна два-три пъти и портата се хлопна. Отърчах нах дворън и кина да видя: една циганка-решетарка с размъкната коса и ушинки чак до рамената, изтъркалочила едни очища, се разглява наоколо и като да се чуди какво ли да мушне в торбата. Като ме видя, тъй са засмя, та зъбете хи се белнаха.

В нашето Орехово навремето имаше всякакви хора. Дядо Колю Прищипалката например беше пъргав и остроумен старец, голям шегаджия и сладкодумец, ала и голяма стипца. Неговото мнение се имаше за най-право. Освен това гонеше и щипеше децата, та го бяха кръстили Прищипалката. Смяташе, че всичко знае, във всичко искаше да се меси. Сърдеше се, когато говореше и не го слушаха, не позволяваше да го прекъсват и ако някой му възразеше, ставаше и сърдит напущаше ком­панията с думите: