Благодарности на г-жа Невянка Раянова от гр. Чепеларе, която ни предостави сборника в удобен за публикуване вид.
Сиромах мед яде ли?
Вторник, 07 Февруари 2012 20:28 от raychoЧувал бях, че мед с топла пита много се погада, ала не бех кусвал. Едно лято — трябва да е било 1930 година, — като косях сяно на Балицко, видях от една дупка на земята да излизат пчели... Нашенци бяха находали по баира диви пчели и бяха вадили мед, та и я си помислих: и ние мед ще ядеме...
Оставих косата и търчещим нах село. Щом наближих дома, отдалече заруках:
— Жено, донеси ми бялата харкума, да дойдат и децата Велко и Сивко, че съм нашол диви пчели, мед ще вадим.
Дядо Петър Сарампеша
Понеделник, 09 Януари 2012 14:24 от raycho— Бяха дошли от Цалапица десет-дванайсет души с биволски араби (коли), пълни с чували пшеница, за да мелят брашно на водениците на Гюмюшгердан. От памтивека беше се създал такъв обичай у подчаните, че на тия воденици никой не дохождаше с „празни ръки". Уема си е уем, ала от воденичаря зависи дали за цяла година ще му умеле хубаво брашно, или наполовина с трици. И затова на всяка араба ще има по един бъкъл десет оки домашно вино и печена или жива мисирка — бакшиш за воденичарите. Седнахме да пладнуваме всички заедно — то се знае — печена мисирка и ... бъклиците с вино.
Чувай, боже!
Четвъртък, 15 Декември 2011 15:09 от raychoСъс Самаржицка Миндалина и Пиндюва Стояна се бехме сбрали и седнали упреш нашана порта да удумваме кой отде мине. Пък едно небо са бе отворило, едно слънчице ни бе припекло, пък никой не миноваше, та дремяхме като кълвани кокошки. — Стига мари, стига сте спали! — окикери се първа Миндалина. — Мина ми през юм какво бе едно време на сой ден — Гергьовден, помните ли? Стемняваше са и гайдине на хорищено още бручеха, три ката хоро се виеше. По дваж пририпвах до дома да са пременям - ризите ми окапваха. Ама и дебели дрипи носехме! Конопени ризи — гърбовете ни остъргваха, вълненик, клашник, пояс, мендиль... На глъвъта тестемель, на ногите — вълнени журапе — самички си ги плетяхме, и цървуля. Благатки, дето имяха кундуря. Два реда сълзи съм плакала и три твара дърва докарах с мулену от Присойкяна, та тятю да ги продаде и ми купи.
Съвет
Четвъртък, 17 Ноември 2011 17:34 от raychoРечеш ли да се жениш, мене викай, мене питай. Каквото я съм изпатил в тая работа - и дяволът не знае Знаеш ме какъв съм. Река ли - в огъня стипам.
Опекохме работата и викам на либето:
Тая вечер ще речеш на майка си, че ще се зимаме.
Харно - вика, - щом си рекъл...И търчи към тях си. А я по нея рукам:
И да й речеш, че съм хубав!