По някаква си причина Гого напусна Шина. Нещо й не хареса, та я па реса.
Сам си къщата редеше,сам си ризите переше.Сам си и почина сиромаха,
от силни болки в стомаха.Свой се събраха,помен да му правят.
Три дни ядоха и пиха и се веселиха.Всичко останало по равно поделиха.
В къщи остана само баба Шина помен да му прави и да го спомина
а та люто го проклина.
Накю
Седем щерки ожени стар дядо Игнат, до като бяха двамина йеци беха рахат, ала легна баба Добрина, легна, та почина Остана дядо самичък да й прави помен и да я спомина. Малко време мина от как баба почина Събраха са мнозина, зетиве седмина, три дни се караха и не се разбраха кой имот да вземе, кон дядя да гледа Обади се Радка, застанала зад дзатка Аз съм най-малка, мен ми стига махалка. Вам пък га ви трева дядо да ви додева гледайте го ви сами, от мен ви изин, да ви е харизану гулемуту имане-горнята и делви Другана рече, че и та са отрече. Тогава накрая, без да са мая остана си самичак сам да са гледа стар дядо Игнат
Нолю и Калина, живеят си двамина за работа от тях никой не спомина. Макар и да нямат троха за пладнина, голями са калпазани и големи готовани, чакат само син да хи храни Огладне ли газина, разморда са Калина, сбира в торба пладнина за двамина, в качка-млекачка, урда във карстачка/месал /. "Не мога да паса крава и да сегя права, карай я ти на паша в градинана наша, ага я докараш,жа има какво да бараш, жа ти сготвя в тиганян ут праматарян пряснукова каша, та дано да найдеш за кравана паша. Нарами Нолю качулян, упьона вожуну с чучулян, утведи я в ливада, вав брежнана гармада, зачука чучулян, заупуля са упулян, кравана нема къде да пасе и зафана да реве. Нолю са наметна сас качулян, легна до чучулян. Зафана вестник да чате и кравана да реве. Дойде Калина, завунка с чапина Нолюва газина. Нолю бега, Калина гу слега.
На жеман ми бе стопила пчелица. Стана ми драго, погльодах я, сетих са за айсва Шеьово писание, позасях са, оти тая мутька бабульчица ми подсказа, че опролетихме, пък ма и ворна назадь, в Стойките, га бехме дечинки.
На 1 март бабите ни усторгваха градиние, сбираха сущите на купчинки и ги палеха, пък нас, дечинките на нагадаха да прерипкаме на корс огъня да на не хапят больхи и да на не халат змии. Сетих са още, че на 1 март си избирахме ден от месеца и каковто е деньо, айнаков си и ти.
И друго са сетих - как са збирахме в читалищено райковско "Орфееви гори" и с каков ищах празнувахме. И това Ьнгел е описал в И на сон да немаш вяра. Е, пак ша са зберем, оти 1 март е ден на самодееца, ама ...
Намерих го, допълних го, “преведох” го… Не е авторско. Дано са бендиса
Нéтювица: Кък сú мари? Дечкóвене ти какво правят?
Чáтювица: Нú гú съм причýвала още днеска. Утирнóса лю си проверих eлектроннаса поща, сéтне имях рáп та. Тряваше да рефрешна кóчинана на свúнено и да изфърля рисайкъл бин –ън. Цáль дéнь ша сърфирам по бъхчьôса. Нáхвечер ша включам скайпън и ша чатна с дечкóвене. И във фейсбук ша вляза, и в нетлог.
Нéтювица: Хубаво шá сториш. Пък я днéска нéма цáль дéнь да съм на компъс. Трява да даунлоудна ябълькине в градúнана, да максимизирам на стáрецън аднá вóльнена жилетка, чи яце тясна му е станала. Ала нáйдах на аднó място в нета, чи има, дават голи юзъри. Яце мá бé срам. Да знаиш какво мá бé срам, ама три сахáтя ги гльóдах.
Мáрта влезe ли, слôнце заякне,
ягънце бляйне- кóтенце мякне;
бабýльки в гибрьôна пак са разшáват,
пúлета пясни в баúрян запяват.
По-рано сá сóвне и по- гéч са мôркне;
скитáсаш- пчéла от кóшерън фôркне.
Всичко сá гóтьви от пôрс да излиза
и Карлък шá смяня бялана риза.
- Каматнинóта е мехлем за душóта.
- Шенливо сóрце – засмено лúце.
- Има ли зóрно, ще има и плéва.
- Каквото и да правиш днес, за утре мúсли.
- Забуриш ли си кореня, ще исохнеш.
- От една билка змúята прави óтрова, пчéлата – мед.
- Хитро куче в мóгла не лае.
Къде ли не сме ходили като дюлгере, скитници, ама най-много работехме по Пловдивско,
Една година се пазарихме да правим моста при Кадиево. До нас наблизо си сториха палатка - и ние бех на палатки - един чакълджие, бараби. Ама да видиш какви люде! Хеле единият от тях, брадатият, който се правеше на Ботев. Ага запееше неговата „Молитва” и закастраше попове, владици, чорбаджии, та нам ни са изправеха, саежааха косите. Накрая ни питаше:
- Прав ли съм, майстори?
До края на Първата световна война в Райково по сватби и на хоро си свиреха старите гайдаджии - Живака, стрику Теню, Сарахоша и Друлю. Но някой подкокороса двамата Колювци - Караджата и Келебека, та докараха от Ксанти една дяволска свирка, дето насън не бяхме я виждали!