за Родопите и родопския диалект

Монолог на Ромео от Дуньово

/ в памет на Крум Левов /

В очисе ми си вляла като сýшка,
сърцесо ми са свило на тукмáк.
Спóменам ли твойта бяла гушка
отсúцат са ногúсе от мерак.

Как наш Бралю Богутуски строши тюфеците на турския аскер

Бралю — един от коренните жители на с. Богутево, имал много кози и овци; еркичите му (пърчове), които носели чановете, били едри като магарета, та не могли да влязат в саята, а минавали през отделна по-висока врата. Тоя е имал трима сина и четири дъщери, но рода му е изчезнал от Богутево. Останало е да се помни само името му, а там, където е била саята му, местността и сега се казва Бралювата сая.

Тази случка е станала много отдавна, още през турското време.

На три километра източно от с. Богутево има една барчина с хубави поляни — Голямото борце. Тук турски аскери правили някакво учение. Покрай другото "хвърлели и камък" (игра, в която се пробва силата на човек, която бе много популярна в Родопите още от най-старото време, та чак и досега). Когато аскерите хвърляли камъка, покрай тях минал и наш Бралю. Той отивал към саята си, която била на същата барчина малко по-нанагоре из присойката.

Лили Иванова - на родопски

Помните ли песента на Лили Иванова

"Ти пак се върна
защо идваш ти
нима при мен отново
за малко си дошъл.

Говориш ми нещо
с престорена жал-
млъкни
не искам да слушам лъжи.

Припев: Бу бу бу ..."

Ще се опитам да Ви я напиша на Родопски така както я знам аз, а Вие я допълнете.

Каза ми Къльмана Стана

Балнóваш, мáйци, виж чехрьóта,
крива ти е, видям я диньóта.
Кутрá мома та докундúса?
Какво ти тóлкув не бендúса?

Кóща имаш – нова оградéна.
Юничка купи йóдра, заплодéна.
На рап’та ходиш утирно с колáна
и я съм с тебе-гóтова кальмáна.

Да подумаме, да попееме 7

Може би ви прави впечатление, уважаеми читателькове, че по-голямата част от песните са записани в села със т. н. ”смесено население”. Това определение много ме дразни, защото е в речника на предимно некадърни политици. За какво ”смесено население” говорим, когато е не очевиден, а “очеваден” общия български корен на родопчани! Има села като Смилян например, които от край време са образец на религиозна толерантност, много, много преди некадърни политици да ни я натрапват. Родопската песен си е само и единствено родопска и независимо от асимилаторските набези, тя е оцеляла и принудителното религиозно разделение не повлияло изобщо. Това си е еднородна музикална култура ...