- 2 коментара
- Прочетена 3437 пъти.
Ние сме си същи
двеста триста къщи.
Макар на високо
но сме на широко.
Китка е на чело
нашето малко село.
Нема старини, има бъднини.
Невга нашите старци били са овчари.
Мерията наша била е за паша
Когато султана пращал на балкана
стада за летуване млеко за събиране
пасли са ги юруци с топли юмурлуци.
Нашата красота – високата ела,
зелената трева.
Има моми песнопойки
затуй се казва село Стойки.
Манол Яръмов - Гугльо (Разума не моли да стана поет)
2 коментара
-
Неделя, 26 Февруари 2012 22:59
публикуван от
raycho
Всеки регистриран потребител може да публикува в блога и след одобрение от администратор статията ще се появи.
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
-
Неделя, 26 Февруари 2012 22:28
публикуван от Костадин Мурджев
Има ли възможност,да бъде публикувано едно мое стихотворение тук.Аз съм от Стойките но живея в Пловдив.Стихотворението е 14 стихчета по четири реда.
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.