за Родопите и родопския диалект

На деветдесéтата година
снóща стрику Дрею са помúна.
В наше село врють камбанана чуха,
ни чу я лю Мýда, чи е глуха.

Хич не вярвам я да има село
за имот да са не води дело.
Билó за градина, за ливада,
билó за на сúнурън гармáда.

Не гáли стрику Насо да са втúка
и да са забайхýтьва с политика.
Кротък чиляк си пада- арабия,
на гайда свири, пийнува ракия.

Лягай рано, братко мили,
за утре ти да сбираш сили.
Най-благо спи са на кораво
и гърбот си ти подвивай здраво.

/ в памет на Крум Левов /

В очисе ми си вляла като сýшка,
сърцесо ми са свило на тукмáк.
Спóменам ли твойта бяла гушка
отсúцат са ногúсе от мерак.

Мясечинка зад баúрян са показва,
погльодниш- мяса на забялен клин.
На внуче баба приказка разказва,
а старецън чете за болест спин.
Но спира баба- сериал зафата
и старецън си вестникън фърлú.

Днеска Лóугън ша са жени за бащата,

с мъжон си Крúстън ша са раздели.
И Гáрисън жена ша зоме стара,
чи раптана е сáмо за паро.

Пък младана в кривáтян ша го вкара
и та не рачи да е фукаро.
Пондяльник вечер, осем и польвина,
филмън нашенски ша дават пак.
Как враща той във минали години
и бабана го гльода със мерак.
Старецън от кръчмана са враща,
лю две ракийки мутьки той изпи.
Пийне ли по- малко са обраща,
льосну му дохода да заспи.
И сая зима тъй ша са изкара.
Животяс наш си мяса сериал.
Трудно е, ама ни трябва вяра,
дано да сворши със щастлив финал.