за Родопите и родопския диалект

Може би ви прави впечатление, уважаеми читателькове, че по-голямата част от песните са записани в села със т. н. ”смесено население”. Това определение много ме дразни, защото е в речника на предимно некадърни политици. За какво ”смесено население” говорим, когато е не очевиден, а “очеваден” общия български корен на родопчани! Има села като Смилян например, които от край време са образец на религиозна толерантност, много, много преди некадърни политици да ни я натрапват. Родопската песен си е само и единствено родопска и независимо от асимилаторските набези, тя е оцеляла и принудителното религиозно разделение не повлияло изобщо. Това си е еднородна музикална култура ...

Не, не става дума за Моцарт и за неговата безсмъртна музика...

Става дума за тая музика, която ни залива като помия и както и да се нарича - чалга, попфолк или каквото и да е. Става дума и за някакво циганче, незавършило шести клас, с рокли, грим. За него внучката ми ме пита: ”Защо тия батковци се женят?” И няма как да и отговоря. Не става дума даже за определен музикален жанр..

Това е и спомен за едни отминали, не много далечни времена, за времена на заблуди и атеизъм. Времена на фалшива история и политически предателства.

Но и едно време далеч по-одухотворено, с по-истински човешки чувства и страсти... Нека си го кажем и с малко родопски думи.

Вечерта на велика събота срещу Великден поп Пиндю свика черковното настоятелство на важно заседание в Пастольовия дюкян. Дойдоха настоятелите, дойде и попът и заеха най-дългата маса. Наредиха се от двете страни на председателя като на „Тайната вечеря” и зачакаха бай Пастол да привърши работата си. А днес му беше „мандрата”. Дюкянът бе пълен с мющерии и той, с гугла на главата, която сваляше само в черква, запотен, мазен и зачервен, лъснал от пот, свещенодействуваше зад тезгяха: мереше, теглеше, плюнчеше калема и записваше в тефтера вересиите. Никой не плащаше сега. Наесен, като се върнеха от гурбет и закачеха торбите с дюлгерския дюзен [*] - тогава тефтера се изпълваше с кръстове, което значеше, че вересията е платена. Бакалският тефтер на бай Пастол и евангелието на поп Пиндю си приличаха - с твърди корици и оръфани. И не само по това. И евангелието бе пълно с разни знаци и кръстове, „собственоручно” написани от попа.

До вяйка фасýльова
в бахчúцана на Мýда
срьôшнаха сá
чьôрв и пеперуда.

- Къде сá мóчиш
дá сá почепéриш?
- пеперýдана му вика.
Нито фôркаш,
нито чéмер трóсиш.
Сéди си отдолу
чьôрв гибрúв,
ако искаш да си жив!

С магарето бъди магаре,
недей разкрива своя лик!
Попиташ ли го, ще ти каже,
че е мъдрец и то- велик!...

Омар Хайам- рубайят-45
превод Йордан Милев

По някаква си причина Гого напусна Шина. Нещо й не хареса, та я па реса.

Сам си къщата редеше,сам си ризите переше.Сам си и почина сиромаха,

от силни болки в стомаха.Свой се събраха,помен да му правят.

Три дни ядоха и пиха и се веселиха.Всичко останало по равно поделиха.

В къщи   остана само баба Шина помен да му прави и да го спомина

а та люто го проклина.