за Родопите и родопския диалект

И тъй двете любознателни комшийки,
от тия, дето викат им клепчийки.
Отново седнаха на тяхната си маса
където ще оставят десетина фаса.

(Квартално- тротоарни, диглосични, поетични напъни)

Две наблюдателни и любознателни комшийки
от айняе дето викат хми клепчийки.
На кафенце седнаха в барчено гаражно
и да си кажат няк во "интересно", "важно".

Губят се моите стъпки
назад по пътеката снежна.
Дървета от студ изтръпнали
от двете страни се свеждат.

То беше след Балканската война. Вървех на пазар в Станимека. Оттам купувахме жито, мисир - всекакво. С две мулета бех. Едното яхах, пък другото водех отзад - товарено с шесдесе оки ябълки. Сметах да ги трампя за мисир на пазара.

С мене беше и Хитю - мой брат, по-малък от мене няква година. Беше аджамия, още не беше ходило на пазар, та го водех да се отрака.

Коледо моя- многогодишна!
Коледо моя- забранявана!
Ти пак си ми тая, предишната,
пак очаквана и възпявана!

Момнеле мари хубава,
вчера ти хабéр провáдах.
От теб хабер чакам от снóща,
ала си все на „гласова поща”…