за Родопите и родопския диалект

Ако е имало нещо, което се е случвало, случва се и днес то е и бракът "по сметка". И друг път съм казвал, че в наше село му викаха "по монасип". Льосно е било на хитър ергенин да си зьоме мома без да му "ходи в края каква е на акъл". Пък ако погльодним днеска как пари и акъл на адно място чостиш са ни сбират. Малко да имаш "в главота" ако имаш врат дебел, ако е "разградено"…

Напреж са е лахвало мома "с кусур" будно богат да стори. През февруари 1956 година акад. Николай Кауфман е записал песен, която я е пяла Марудка Иванова Баткова. Тогава на 20 години:

Хвана ли родопска пътека, и знам – ще срещна човек, чешма или птица. По пътеките на Перелик, Преспа, Персенк срещам родопски старци. Като че ли са от дрян. Белобради и с резбовани лица.

Тетьо имаше пушка – търси го, гони го. Ако си чувал Джубраилица – гора и артък. Еднъж тетьо слезе без нашето магаре, нарамил празния самар. Отхвърли самара на двора, отри потта и рече:

Таман бех окосил ливадата, пък едно сено до колено, ама времето дъждовно, та не можем го изсуши. Не щеш ли, а дома дойдаха да ме рукат на мандра да си взема млякото. След малко дойде и разсилният от общината и ми казва:

- Искат те войник, имаш повиквателна! Брех, ами сега? Пламна ми главата.

- Нема да може - викам, - аркадаш! Имам сено за сушене, пък и на мандра требва да ида... Виж некой- друг по-слободен.

Къде ли не сме ходили като дюлгере, скитници, ама най-много работехме по Пловдивско,

Една година се пазарихме да правим моста при Кадиево. До нас наблизо си сториха палатка - и ние бех на палатки - един чакълджие, бараби. Ама да видиш какви люде! Хеле единият от тях, брадатият, който се правеше на Ботев. Ага запееше неговата „Молитва” и закастраше попове, владици, чорбаджии, та нам ни са изправеха, саежааха косите. Накрая ни питаше:

- Прав ли съм, майстори?

В едни далечни, блажени времена, времената на детството...

Нямаше тогава играчки. Нямаше телевизия, интернет. Нямаше кой да ти мисли за”езиково-говорното развитие. ”За правилното “речево дишане.”Това дали си порастнал, дали има с какво да се похвалиш, зависеше и от умението да свириш с уста.